В община Смолян се намира село Могилица, което е разположено в областта със същото име и освен това се характеризира с планинския си район. Южната част на страната е топла и се има по-умерен климат, а от областния град селото отстои на 30 км в посока югозапад. Много близо се намира границата със съседната държава Гърция, като тя е по течението на река Арда. Върху левия речен бряг са разположени къщите на местните жители. В различните точки стойностите на надморската височина варират между 920 и 950 метра. Няколко на брой са населените места, разположени близо до селото и част от тях носят имената Уховица, Илинден, Килеслчево. Първи данни за поява на човешки живот по тези места се срещат едно хилядолетие преди новата ера, а по времето на Византийската империя селището има статут на курортен център. Представители от кръга на висшата аристокрация идват тук едновременно за отдих и ловуване.
Три крепости в Могилица защитават селото по време на походите на тракийците и византийците, а към днешна дата всички до една са добре запазени. По-точно е да се каже, че крепостите възникват по времето на траките и византийците, като поречието на река Арда бива затворено точно поради разположението на крепостните постройки. Първоначално това не е село в истинския смисъл на думата, а по-скоро селище от колиби. То обаче носи същото име като днес – възникването му следва да се отнесе през Средните векове. Още от времето на римляните тук съществува път с важно стратегическо значение, който отвежда до Тракия. Тозборун е името на селото в епохата на османското робство, което може да се преведе като „прашна колиба“. Близкият хълм и борун, както е на турски, дава име на селото. Това е по-скоро легендарно предание, а не истинно и аргументирано доказано твърдение. Хълмът се намира в посока запад и вечер при връщането на стадата овце от паша той буквално е закрит от вдигналата се от краката на животните прах. Отглеждането на овце и земеделието се явяват основен поминък за местните хора тук, като тази традиция е започната по време на турското робство.
Седемнадесети век е времето, когато от района на Беломорието в Могилица са пренесени картофите. Празникът на народните занаяти е едно от събитията, които се тачат и организират подобаващо всяка година в последната седмица на юни. Населението се слави като патриотично настроено и обича българските обичаи. Интересни данни за селото са намерени в един от многобройните османски регистри, като този конкретен документ е от 1841-ва година. Съгласно достигналата до нас информация на работа в османската армия постъпват пет войници. Това пък е категорично доказателство, че във въпросния период в селото пребивават българи с наклонности да изповядват мюсюлманската религия. 90 на брой са къщите през 1903-та година, когато избухва Илинденско – Преображенското въстание. Счита се, че поне 175 са българските жители в селото за периода между 1912-13-та година. За страната това е един от най-тежките периоди, защото последователно се стига до избухването на Балканската и Междусъюзническа войни. Във втората страната ни претърпява големи поражения.
